Вълкът козината си мени, но нрава -не. По следите на „умерената“ опозиция в Сирия.

Сигурно сте чували често англичаните да казват „Леопардът не може да смени петната си” , което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия , който казва  „ Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си?”. В български език това е останало като поговорка, която гласи „Вълкът си мени козината, но нрава – не”.

А ако тази хубава поговорка я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще е „Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава – не.”

И защо се нарича „умерена”, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и С.Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници се налага шериат, слагат табели от сорта на „Шиитите са врагове на исляма”, „Демокрацията е глупост”, както и табели със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. само очите да им се виждат). Пеят се песни против християните  (има десети клипове в youtube:  видео 1, видео 2видео 3, видео 4, видео 5). Само преди седмица, в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да махне никабите. Ръководството бе моментално уволнено.

Защо повечето групи са ислямистки и слафистки, и носят имена като „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините (муджахидин означава джихадисти на арабски), „Армия на сунитите”, „Султан Мурад” и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от „най-умерените”. Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с шахадата написана на тях (Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания – шериат и ислямски закони.

На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените.  А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни брандове. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.

Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха две основни воюващи страни, ако изключим кюрдите. От едната страна е правителството, което успя да привлече всички светски маси и малцинствата, срещу маргинални групи, всичките до една свързани с Мюсюлманското братство и с уахабиско-салафиската идеология. На много няма да се хареса тази картина и мнозина не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяше сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, С.Арабия и Катар да сложат марионетка и да прекарат две тръби през Сирия. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията и е огледало на това, което се случва. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само бради, шериат и забрадени жени. Без християни, и без други неверници. Който не вярва може да отида сам  в област Идлеб и да провери. Там са „умерените”. Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80000 от които бяха държани като заложници от ал-Нусра и Ахрах ал-Шам, клоновете на ал-Каида.

Но нека се спрем сега на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив днес творбата му „Комедия от грешки” щеше да е посветена на „умерената опозиция”. Фронтът ал-Нусра се счита за клон на ал-Каида и е обявена от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилно въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези Нур ал-Дин ал-Занки, кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19-ти юли ал-Занки пускат видео, в което обезглавяват безмилостно  12-годишно момче, а говорителят на Департамента, Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на ал-Занки са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора. Департаментът мълчи. Истината обаче излезе наяве. На 28-и януари ал-Занки официално се обедини с ал-Нусра, обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група – „Тахрир ал-Шам”. Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили до зъби индиректно ал-Каида.

Към новоучредената формация от ал-Нусра се присъедини и „Джейш ал-Суна”, която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ, Робърт Форд, остро критикуваше бомбардировките в Идлеб срещу „ал-Суна”, но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския благодетел и ал-Махейсни, сега патрон  на ал-Нусра. Сега същите ал-Суна вече официално също са към клона на ал-Каида.

На 27 февруари т.г., дори Първа дивизия на Сирийската свободна армия се присъедини към Ал-Нусра, която обяви сливането официално чрез съобщение, вече под новото име Тахрир ал-Шам. Това не е първото директно вливане на отряди на ССА към Ал-Нусра. На 5 октомври Втори централен батальон също се обедини с Ал-Нусра, тогава в разгара на битката за Алепо. Индиректното вливане става с групи като Лиуа Ахрар Сурия  и прословутата Лиуа ал-Таухид, която бе една от първите групировки, появили се в Алепо, първо се обединиха кам Нур ал-Дин ал-Занки, а после всичките заедно се сляха с Ал-Нусра. Членовете на друг клон на ССА – Свободната армия на Идлеб, многократно се присъединяваха и отцепваха от Ал-Нусра, за последно на 25 януари т.г. (източник)

ter

Терористичната група Ал-Нусра официално обявява обединяването на „Първа дивизия на ССА“ към нейните редици

И като споменахме „Джейш ал-Суна” е редно да споменем и друга „умерена”  група – „Катаеб ал-Фарук”, които действаха в Хомс и бяха част от Сирийската свободна армия (ССА). Помните ли онова видео, което през 2013 се въртеше по мрежите, и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление  бе извършено от командира на ал-Фарук, на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичкото което се случи, е групата да се разпръсне и да се обедини с различни формации, нейни членове постъпват в Движение Ал-Хизм, в „ал-Суна”, а през 2017 г. официално са част от Ахрар ал-Шам.

Така стигаме до споменатата Ахрар ал-Шам, вероятно най-голямата бунтовническа единица в Сирия. Въпреки, че Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита като терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което Ахрар ал-Шам да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на Ал-Каида, пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал-Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с Ал-Нусра, вследствие на което се появи Ахрар ал-Шам. Нещо повече, бившият лидер на групата, Абу Джабер Шейх, напусна и сега е лидер на новото формирование на Ал-Нусра, Тахрир ал-Шам.

„Ахрар“ официално отрича демокрацията, а уахабизмът/салафизъм/ е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлеб.

Пародията, наречена ССА не спира дотук. Бившето й поразделение „Фастаким” се присъедини към Ахрар ал-Шам на 25 януари. Преди няколко дни се разбра, че и Ахрар ал-Шам, наред с други бунтовнически образувания като „Джейш ал-Изза“ и „Левантийски легион“ ще формират обща бойна единица, наречена „Джабхат Тахрир ал-Сурия“ (източник). „Джейш ал-Изза“ е групата, която тероризира от месеци моя град Махарде (понеже градът е християнски) и официално се въоръжава от САЩ, а как изглеждат можете да видите в канала им в youtube . По-странното е, че Джейш ал-Изза си партнират с подразделението на ИДИЛ, Джунд ал-Акса, които вече бяха разформировани. (източник)

2000px-syria21

Ако отворим сайтовете на бунтовниците и разпределим най-влиятелните групи ще получим следната картина:

Идлеб и северозападна Сирия: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

Източна Гута и Дамаск: Джейш Ал-Ислам (с по-малко влияние на Фейлак ал-Рахман и Ал-Нусра)

Южна Дараа/Южна Сирия: Южен Фронт (с внушително влияние на Ал-Нусра)

Източна Сирия: ИДИЛ

Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, като после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи. Религията се използва умело като военен, икономически и политически инструмент.

Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлеб Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятн вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой, заради нарастването на кюрдските територии и влезе във войната за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на гр. Ал-Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече ал-Нусра, а само групи около Ахрар ал-Шам. По тази причина бе свикана и конференцията в Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на ал-Нусра вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на Джейш ал-Муджахидин, а оттам тръгна голям спор между отделните групи. Пет групи от Ахрар ал-Шам се присъединиха към ал-Нусра, която отново си смени името и вече официално е Тахрир ал-Шам. В петък (24-и февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души – откровено послание към всички, участващи в предстоящата конференция в Женева.

untitled-1a

Групи от ССА, които се присъединяват към клоновете на Ал-Каида: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

Дори най-умерената бунтовническа група, поне според западните медии, т.нар. Южен Фронт (Джабхат ал-джунуби), дори този „най-умерен“ сегмент се бие заедно с Ал-Нусра, а лидерите им изглеждат ето така:

Това е официален канал на Южен Фронт, който в състава си има над 50 различни формации, а всички медии са наясно, че те се бият редом до Ал-Нусра (източник).

Другата голяма група в южна Сирия е Джейш ал-Ислам. Тя е всъщност най-влиятелната група в област Дамаск, а неин основател е Захран Алуш, син на базирания в С.Арабия ислямски проповедник Абдуллах Алуш. Джейш ал-Ислам бе отговорна за атентата и убийството на министъра на отбраната Дауд Раджиха, който бе християнин. Групата отрича демокрацията и иска шериат и ислямска държава, както споделя Захран в интервю.  Захран, заедно с голяма част от семейството си бе в затворите в Сирия, заради връзките му с Мюсюлманските братя, но бе освободен, заради натиска на С.Арабия, Турция и САЩ, които поставиха условия пред сирийското правителство да освободи „политическите затворници“. Удивително, същите държави сега обвиняват Асад, че е пуснал тези затворници и така  е радикализирал опозицията. Нищо, че те поискаха да бъдат извадени, те ги финансират и идеологията им е същата като на С.Арабия. Най-тъжното е, че точно братовчедът на Захран, Мохамед Алуш, е лидерът и лицето на опозицията на преговорите в Астана и в Женева.

В Източна Гута Джейш ал-Ислам действа заедно с Фейлак ал-Рахман, армия, финансирана от Катар, а са север в Идлеб, клонът на ал-Ислам се обедини с Ахрар ал-Шам.

Така листата с умерени бунтовници се свежда до:

blank-list-with-lines_567866

Засега листата е празна. но все още издирването на умерена група продължава.

Ако все още някой ваш познат вярва, че има „умерена“ опозиция, дайте му да прочете тази публикация. А ако все още продължава да си държи на неговото, тогава ще е най-добре да го пратим в Идлеб, шериатския рай на опозицията. Опозиция, която я представят като умерена, а пък идеологиите й са сходни с тези на радикалите. Опозиция, която би трябвало да се бори за повече демокрация, а тя се бори за шерият и налагане на ограничения и сектариански диктат. Опозиция, която трябва да е независима и сирийска, а тя е изцяло финансирана от едни и същи държави – С.Арабия, Катар, Турция.

Към Женева отново ще се проведат поредните опити за мир. Мир, който може да се постигне единствено, ако се вземат реалните факти. Над 70% от сирийците подкрепят правителството, около 15-20% – бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус ? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от С.Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите.

ПС За десерт лаконичното мнение на Кеворк Алмасиян, анализатор от Алепо, за Оскара, който спечелиха Белите каски, напълно заслужен, предвид страхотните им актьорски умения:

Религиозен фашизъм, прикрит под фустите на страхлив либерализъм – това ли е бъдещето?

Франсис Крик и Джеймс Уотсън, откривателите на ДНК. Ленард Съскинд, бащата на суперструнната теория. Ервин Шрьодингер и Нилс Бор, пионерите на квантовата механика, заедно с Ричард Файнман, който я модернизира. Питър Хигс, откривателят на Хигс-бозона. Стив Возняк – съосновател на Apple. Франк Уитъл – изобретателят на турбореактивния двигател. Джеймс Чадуик – откривателят на неутрона. Алан Тюринг – бащата на компютърните науки. Нобелови лауреати в различните сфери на науката като Алферов, Филип Андерсън, Арениус, Ханс Бетхе, Патрик Блакет, Жолио Кюри, Ричард Ернст, Франсоа Жакоб (открил идеята за контрол нивата на ензимите), Щайнбергер (открил муона), Сахаров и много, много други.
Всичките са АТЕИСТИ.
Писатели като Дъглас Адамс, Айзък Азимов, Жорже Амаду, Чарлз Буковски, Камю, Чехов, сър Артър Кларк, Умерто Еко, Джоузеф Конрад. Хайнлайн, Дж. Елиът, Кафка, Ибсен, Горки, Станислав Лем, Урсула ле Гуин, Марсел Пруст, Неруда, Рушди, Сарамаго, Улф, Пратчет, Шоу, Вонегът и много други.
Всичките са АТЕИСТИ.
Режисьори като Уди Алън, Микеланджело Антониони, Джеймс Камерън, Серей Айзенщайн, Стенли Кубрик, Вернер Херцог, Ридли Скот, Фритц Ланг, Трюфо, Орсън Уелс, Алехандро Аменабар, Дейвид Кроненберг, Гийермо дел Торо, Ходоровски, Пиер Паоло Пазолини, Роман Полански.
Всичките са АТЕИСТИ.
Не искам да споменавам още колко много актьори, актриси, композитори, музиканти също са АТЕИСТИ.
Я си представете човешката цивилизация без гореизброените хора.
На света има 15 държави, в които атеисти или религиозни скептици могат да бъдат екзекутирани от властите: С.Арабия, Катар, ОАЕ, Иран, Афганистан, Пакистан, Нигерия, Судан, Йемен, Сомалия, Малдиви, Судан, Мавритания, Египет. В някои от тях атеизмът (като С.Арабия) е обявен за акт на тероризъм. Тоест всички изброени горе хора са терористи.
Политически могат да бъдат преследвани и съдени в Алжир, Тунис, Турция, Йордания, Индонезия, Бангладеш.
Ако случайно не сте забелязали един признак обединява всички изброени страни. НИКЪДЕ ДРУГАДЕ, само там. Не в Китай, Япония, Кория, Европа или Америка. А само в тези страни. Познайте кой е този признак.
Познайте колко са нобеловите лауреати в научните дисциплини (наистина важните постижения) от гореизброените страни. ДВАМА. Израснали на запад. Трябва ли да сме толерантни към такова мислене? Ами вижте докъде води той. Трябва ли да считаме Брад Пит, Катрин Хепбърн или Ева Грийн, или пък членовете на Пинк Флойд за терористи? Предлагам да сме „либерални“ и заклеймим всички тия „неверници“ за да не се обиди никой.
p03kkbr1
Сирия бе една от малкото арабски/мюсюлмански СВЕТСКИ страни, да не кажа единствената такава. В град Маарат ал-Нурман беше пълно със статуи на един от първите религиозни критици – поета Абу Ал-Маари. Ал-Маари е бил истински рационалист, критик на религиите, като винаги сочил „логиката“ и „фактите“ за единствени източници за истина. Той е повлиял на цяла камара западни мислители, като Данте и неговата „Божествена комедия“. Днес, тези статуи на Ал-Маари вече ги няма – джихадисти, докарани от всички гореизброени страни са ги унищожили и обезглавили. Защо ли не се учудвам? Повечето „умерени“ бунтовници са докарани от същите тези С.Арабия, Катар, Йордания, Пакистан и т.н., и е съвсем логичен наложения джихад и геноцид спрямо общности, съществували 2 хилядолетия.
Ал-Маари е живял точно между онзи период, в който арабите и мюсюлманската цивилизация са били първи в науката. Багдад е бил център на културата, а всички тези термини като (Ал)Химия, Алгебра, Алгоритъм, Надир, Зенит, Шифър и т.н. са били от арабски език. Били са на върха заради НАУКАТА и заради толерантността към критично мислещи хора като Ал-Маари или като Ибн-Сина (Авициена). Днес, тази култура е съставена от лесноуправляеми хорица, движени по конци от всезнаещи имами-радикали, а тези консервативните индивиди са се превърнали в безмозъчни и мързеливи консуматори, нетърпящи никакви критики, никакво критично мислене,и реагирайки гневно и истерично на всяка критична забележка. Сами превръщат идеологията си във фашистка такава.
В Йордания бе убит писател, за това, че е шернал карикатура по социалните мрежи, критикувайки радикалните ислямисти. Веднага бива арестуван и съден, а на път към съда някакъв имам го убива. Роднините на писателя, който впрочем е християнин атеист, многократно са поискали охрана за него, но властите са отхвърлили молбите им. Никак не се изненадвам и от факта, че този писател е бил и защитник на Асад и противник на въоръжената брадата опозиция.
Айде да видим кой ще е тоя псевдолиберал, който ще каже, че трябва да сме либерални и да уважаваме подобно мислене. Кой от вас мисли гореизброените хора за терористи или престъпници? Това ли е ценностната система, която гради Европа?.

Сирия – историята на един неразрешим конфликт

„Какво става в Сирия?” е най-често задавания въпрос, който обикновените хора отправят, гледайки международните информационни бюлетини. Объркването е пълно. Първо е направен опит за преврат в Турция, вследствие на което Ердоган и Путин организират срещи на четири очи. Турция се извинява на Русия за сваления самолет и обявява операция „Щит Ефрат”, в който турската войска възнамерява да влезе в Сирия под предлог „спиране на настъплението на Ислямска държава”. Две седмици по-късно, след дълги и изтощителни преговори, за изненада на мнозина, двата световни мастодонта САЩ и Русия обявяват съглашение за Сирия, което трябва да влезе в сила точно на 12-и септември, тоест началото на мюсюлманския празник Ид ал-Адха (Курбан Байрам). В това съглашение целта на двете страни бе да се спрат кръвопролитията, да се определят кои точно са „умерени” бунтовници, да се унищожи Ислямска държава и вероятно да си разпределят териториите. Всички се надяваха тази новина да не е началото на поредните провалени преговори, но уви, седмица след това светът е на прага на Трета световна война. САЩ удари сирийската армия, конвой на ООН е също вдигнат във въздуха, а бунтовници и лоялисти не са спрели да се сражават във всички точки на Сирия.

Въпреки огромния хаос, който цари не само в реалния свят, а най-вече в медийното пространство, не е трудно да се разбере какво точно се случва в Сирия. Всичко, което ни трябва, е една карта на страната, с отбелязано моментното разпределение на силите и съвсем малко познания.  Ако прекараме две мислени тръби през сирийска територия, нещата съвсем ще се изяснят. Защото всичко е заради ресурси, както би се досетил и третокласник.  Трябва не само да гледаме в картата, но и да вземем в предвид интересите на всички участници в конфликта.

ТУРЦИЯ и СИРИЙСКИ КЮРДИСТАН

Целта на кюрдите е простичка и ясна: обединение на двата кюрдски анклава в Северна Сирия или Фронт 1, както е показано на картата долу, и създаване на самостоятелна кюрдска държава. Кюрдите се възползваха по най-добрия начин от хаоса в Ирак и Сирия. В желанието да спечелят съюзник или по-скоро да не спечелят враг, всички страни на конфликта правеха компромиси с кюрдите. САЩ финансираха YPG (Отряд народна самоотбрана), руснаците подкрепяха PKK (Кюрдска работническа партия), а християнските отряди на Суторо бяха техни съюзници. Кюрдите обаче започнаха да правят етнически чистки спрямо християни и араби, осъзнавайки че по друг начин никога няма да спечелят тези територии и въпреки че са малцинство завладяха почти цяла северна Сирия. По този начин обаче настроиха всички срещу себе си, след като гонеха некюрдското население от градовете. Трябва да се посочи, че северна Сирия е богата на газ и е твърде вероятно големите сили да са обещали на кюрдите независимост в замяна на контрол на находищата.

Турция от друга страна осъзна, че ако остави така нещата, на практика те ще бъдат заобиколени почти изцяло от естествения им неприятел Кюрдистан, защото в северен Ирак също се разпореждат кюрди. Нещо недопустимо за турската политика, тъй като голяма част от пазарите им са на изток, най-вече в страните от Залива, а сухоземните им пътища са блокирани. В действителност стартираната от Ердоган  операция „Щит Ефрат” не е насочена към ИДИЛ (само допреди няколко месеца той подкрепяше радикални ислямистки групи), а е срещу кюрдите. Турският президент иска да настани контролирани от него бунтовнически единици между двата кюрдки амклава, които да преградят пътя на кюрдските сили. По този начин той си осигурява и сериозно влияние сред сирийските бунтовници  в евентуална бъдеща отцепническа  държава.  Ердоган даде ясно да се разбере, че няма да прави компромиси с кюрдския въпрос, макар и да е съдружник в Саудитско-американския газов проект. Именно заради това той размаха пръст на САЩ  и демонстративно се сближи с Путин, което предизвика ответна реакция и панически американците приклекнаха и призоваха кюрдите да се изтеглят на изток от Ефрат. Това накара от Вашингтон  по-сериозно да се намесят в конфликта.

Сирийските държавни медии наричат операция „Щит Ефрат” с друго име – операция „Преобличане”, тъй като според техни наблюдатели в момента тече поредното конвертиране на джихадисти в „умерени” войници.  Мнението им тук съвпада с това на кюрдите, които също смятат, че Ердоган преоблича бойци от Ислямска държава и изведнъж те се превръщат в такива от Свободната армия. Повече от явно е, че САЩ и Турция не финансират ССА за да се борят срещу въображаемият противник ИДИЛ, а прегрупират и въоръжават ислямистки групировки срещу Сирийската армия.

syria_map

САЩ срещу РУСИЯ

Един поглед върху картата е достатъчен да се види големия проблем между САЩ и Русия. САЩ искаше да смени правителството на Асад с марионетно, с което да започне изграждането на газопровод от С.Арабия и Катар към Европа, и с което да спре влиянието на руснаците. Руските планове са различни, те включват Иран, Ирак и Сирия в друг поток. Тогава изневиделица се появи Ислямска държава и Ал-Каида, които завладяха точно тези територии, през които САЩ искат да прекарат тръбите. Шест поредни години американците въоръжаваха „умерени бойци”, като „незнайно как” оръжията попадаха в ислямисти и радикалисти. Американците целенасочено насъскваха сунитите срещу шиитите за да провалят руската спогодба с Иран, Ирак и Сирия. Изисква се елементарен интелект за да се види какво представлява Ислямска държава, а именно – уахабитско-салафитска военна групировка, проекция на саудитската култура. Уахабизмът възниква не къде да е, а в С.Арабия, а пясъчното кралство харчи милиарди за да го разпространява и да го ползва като политически инструмент. Няма откъде другаде да се пръкне такава фашизоидна и деструктивна идеология.

Когато на 9-и септември Русия и САЩ обявиха публично, че са се споразумели за Сирия, много хора си задаваха въпроса как по-точно са си разпределили териториите и ресурсите. САЩ постепенно започна да „облагородява” концентрираните в областта Идлеб джихадисти, като Джабхат Ал-Нусра обяви, че се отделя от Ал-Каида и си промени името на Джабхат Фатх ал-Шам. Смениха също така знамената си от черни на бели, а техни лидери започнаха да дават интервюта в CNN. Журналисти на същия  канал, като например всеизвестната Клариса Уърд, стартираха удивително лицемерни и безумни пиар кампании, с които искаха да представят джихадистките групи Ал-Нусра, Джеиш ал—Ислам и Ахрар ал-Шам като умерени борци за свобода. „Преобличането” не спря дотук. Пак в Идлеб,в този бастион на бунтовниците, които се погрижиха да разчистят  всички малцинства и светски маси,  бе основана и нова армия – т.нар. „Нова армия на Идлеб”, в която бивши джихадистки групи се „облогородиха” като се обединиха с 13-и батальон на Свободната армия. Оттук може да направим следното заключение. Сирия ще бъде разделена на няколко части, като САЩ ще получи тези територии, в които властват саудитската проекция Ислямска държава, която също ще бъде „облагородена” скоро, както и Идлеб и част от провинция Алепо,  като по този начин ще прекарат така виталните тръби.

Всичко обаче се сгромоляса с удара, който САЩ нанесе на сирийската армия в Дер Езор и в който загинаха между 60 и 100 войника, а и бе унищожена голяма част от военната техника. Това не бе грешка, а съвсем явно послание. След като сирийската армия освободи Палмира, тя се насочи към Дер Езор. Планът бе да се свържат двата града, а с това де факто се затваря пътят на американските тръби към Турция и се завзема голяма част от слабонаселената източна част на Сирия (Фронт 2 от картата). Американците веднага реагираха и нанесоха зловещия удар, който със сигурност е бил добре и дълго планиран. Няма как бомбардировки, продължили повече от час да са случайни. И няма как да е случайна последвалата масова атака на бойците от Ислямска държава, които веднага завзимат няколкото важни в стратегически аспект  хълма.  Въпреки неискрените извинения и обяснения на американската коалиция, на всеки му е ясно, че ударът в Дер Езор е да се  попречи на сирийската армия да обедини тези две точки и да остави града в ръцете на Ислямска държава.

Не по-малко е важен и районът в северната част на провинция Хама(Фронт 3 от картата). Именно от там бойците на Ал-Нусра ( или вече с новото име Фатх ал-Шам) се опитват да нахлуят и да стигнат чак до ливанската граница, през град Хомс, с което да отцепят лоялисткия бастион около Латакия и Тартус, а и по този начин спират пътя на планираните руски тръби. Битките около този район са сред най-ожесточените. Не случайно американските служби се опитват да представят бойците от провинция Идлеб като „умерени”, макар и те самите да знаят, че самият град Идлеб е официалната столица на Ал-Нусра. Странно е лицемерието и наглостта, с които говорителите от Вашингтон се изправят пред медиите. Пищят бунтовническия Източен Алепо, в който живеят около 250 хиляди души, но дума не споменават за Западен Алепо, в който живеят между 1,6 и 1,8 милиона души. Сипят обвинения за престъпленията на демонизирания Асад, но си затварят очите пред голите факти, а те са, че над 65% от населението живее в районите, контролирани от правителството и се местят, когато опозиционерски и джихадистки групи нахлуят, а едва 15% живеят в териториите на т.нар. бунтовниците. Мълчат и за техните сектариански престъпления и за факта, че нито едно от малцинствата (с изключение на туркмените) не ги подкрепя, а и религиозните и етнически чистки са на лице. Не се споменава и за екзекуциите на деца и жени, както и за табелите в Идлеб, в които задължават жените да носят никаби и хиджаби. Крият се и ужасните истории, които сирийците разказват за терора на ССА, Джейш Ал-Ислам и подобните терористични организации.

САЩ са мразени и от бунтовниците, които наскоро изгониха американски отряди в Северна Сирия, и от правителствените такива. В момента те са силни само пред медиите.  Единствените им съюзници са Сирийските демократични сили, които са съставени от кюрди. Кого финансират?

Това е историята на един неразрешим конфликт. История, която всеки я представя, както намери за добре. История за алчност, за контрол, които изглежда имат много по-голяма стойност от човешкия живот и от мира. Всеки може да гледа и избира по-правилната за него позиция. На мен ми се струва, че многолика светска Сирия е в пъти по-добра, отколкото джихадистко псевдо-демократичните аспирации на преоблечени салафити.

 

Власт, опозиция и марионетките в Сирия

Преди няколко седмици разговарях със сириец, завършил образованието си с моят баща в България. Бил е затворен в политически затвор след като се завърнал в Сирия през 1982 г. и престоял там цели 13 години. Едва през 1995 г. е бил пуснат. Причината? Бил е опозиция и е основал опозиционна партия. Самият той е доктор на икономическите науки. Такива истории  в Сирия можем да чуем и вероятно е имало хиляди подобни. Този човек и до днес е лидер на една от опозиционните партии, но не е признат нито от САЩ, нито от С.Арабия, Катар или Турция, т.е. от основните спонсори на т.нар. „умерена опозиция“ и затова не бе поканен в разговорите в Женева, нито той, нито подобните като него. Въпреки че те са светска опозиция, желаят светска държава, с демократични закони и избори, и са твърдо против въоръжената опозиция, т.нар. бунтовници, както и против намесата на която и да е от държавите от Персийския залив.  Интелигентен човек, с истински демократични и мирни убеждения, но понеже никой няма интерес от такива като него, никой и не го подкрепя, и съответно той остава просто една политическа безгласна.

Но нека се огледаме наоколо и да разгледаме останалите държави в района. Нима няма политически затворници в Турция, С.Арабия, Катар, Кувейт? Нима там не се вкарват журналисти и писатели в затворите, заради нещата, които пишат, нима не бяха съдени дори автори като Елиф Шафак и Орхан Памук? Нима няма политически убийства, като това на Ергюн Пойраз, разкрил фалшивата диплома на Ердоган? Нима не бяха затворени секуларисти в Тунис, при това след промените? Нима ситуацията е розова в следвоенните Либия, Ирак, Йемен, Афганистан, т.е. в страните, в които имаше западни интервенции? Нима не се осъждат на смърт хора в С.Арабия и Кувейт за twitter коментари като тези на Раиф Бадауи, нима не се екзекутират жени, политически дейци, нима не се осъждат непълнолетни като Али ал-Нимр и Дауд ал-Махрун, които бяха осъдени на смърт чрез разпъване на кръст и то заради това, че са участвали в протести? Нима в тези страни малцинствата не са подложени на брутални жестокости и дискриминация? Нима не бяха екзекутирани шиитски духовници в С.Арабия, които пледираха за повече права, нима не бяха бомбардирани градове на кюрди в Турция? Нима положението на суфите и атаките срещу тях в Северна Африка е приемливо? Нима убийствените атентати срещу християните в Пакистан, Египет и Ирак не притесняват никого?

На фона на цялата политическа какафония, въпреки явните прегрешения на сирийския режим, Сирия бе най-светската държава в региона, страна, която даде съвсем равни права на всички малцинства, включително и това, че християнските празници бяха официални държавни, а християните имаха собствени съдилища. Парадоксалното е, че „арабската пролет“ в Сирия пристигна точно в момент, в който страната действително се променяше, развиваше и се отваряше към света. Грешките на този режим са безспорни, но те са в пъти по-малко от тези на бруталните средновековни, нетолерантни култури от Персийския залив, и Сирия беше в културно отношение десетилетия пред тях, както и пред северноафриканските държави. Причините за липсата на свобода на словото, пряка демокрация, за наличието на дискриминация към жените и  малцинствата, за наличието на мудна и подкупна бюрокрация, за изискванията за сервилно и послушно подчинение на звената в йерархията – всичко това в една или друга степен съществува в целия регион, в целия арабски и ориенталски свят в една или друга степен.  Ще го кажа направо, колкото и да не са съгласни останалите араби: Сирия показваше най-малка степен от всички горни категории и за мен бе най-нормалната страна в района.

Проблемът на целия район не е в това кой управлява в момента, а е в начина на мислене. Арабската пролет докара религиозни партии на власт в Тунис, Мароко, Египет и Либия. Бяха сменени диктатори, дойдоха мюсюлманските братя на Морси в Египет и на партията Еннахда в Тунис. Ситуацията в Либия и Ирак се влошиха и в тези страни е пълен хаос. Съществена промяна на практика няма, дори нещата станаха в пъти по-зле. Атентатите се увеличиха многократно, сигурността стана нулева. Просто се смениха имената и се сложиха по-послушни такива.  Което ще рече, че вината е в начина на мислене в арабския свят, както и в начина по който Запада третира и гледа на този район. За Запад това е район с ресурси и потенциални клиенти, нищо повече. За арабските лидери, това са възможности за трупане на печалба и власт. Повече от ясно е че за да има промяна двете парадигми трябва да се променят и да намерят общи гледни точки в името на бъдещето. Провалените държави в ориенталския свят са причина за огромния бежански поток, а той, неспособен да интегрира в Европа, е способен да срути нейните устои. „Брекзит“ и излизането на Обединеното кралство от ЕС е просто първичен симптом, тъй като британците взеха това решение най-вече заради емигрантския проблем и твърде либералното отношение на Европа. Тоест, проблемите в Близкия изток сериозно резонират в Европа и тя също започна да се тресе. Споровете с Русия, проблемите с разпределението на ресурси са безсмислени в дългосрочен план и в края на краищата всички ще излязат губещи.

В този ред на мисли войната в Сирия никога не е била за демокрация или за добруването на сирийския народ. На никого не му пука за него, видно е, че става въпрос за свалянето на режим и слагането на марионетка, която да слугува на С.Арабия, Катар и Турция, които да раздвижат този прословут поток, който да снабдява Европа с петрол и газ. Сами преценете кое е по-изгодно за Сирия, да приеме този проект и да бъде просто транзитна страна или тя да е движещата сила, управляваща кранчето за Европа, чийто тръби да идват от Ирак и Иран. Може би ще е по-рационално като се дискутира войната някой да извади точните цифри колко ще спечели Сирия от единия поток и другия , и тогава да се говори. Хората там загиват заради тези цифри, както и заради наивността на човек да позволява да бъде управляван чрез различни измислени идеологии.

Но след като споменахме идеологии, нека се разходим и сред въоръжената опозиция в Сирия. Мохамед Алуш е един от  основните делегати и представители в Женева, настоящ ръководител на „умерената“ група със светското название „Армия на исляма“ (Джейш ал-Ислам),и братовчед на убития основател на тази група, Захран Алуш. Идеологията на тази групировка е отричане на демокрацията и исканията им са да основат ислямска държава, базирана на шериат. Същите искания искат и останалите групировки като Ахрар ал-Шам и Ансар ал-Шам, а това го пише дори в уеб-страниците им. Бащата на Захран е радикален религиозен клерик в Саудитска Арабия, а групата му не е само представител на опозицията в Женева, ами и официално се финансира от С.Арабия.

САЩ даде 23 милиона на т.нар. „Бели каски“, за които казват, че са спасили живота на над 40000 души в Алепо. И когато същите тези „Бели каски“ пращат техния лидер и основател Раед Ал-Салех за да получи хуманитарна награда, присъдена на тази група, САЩ му отказва виза, тъй като е бил заплаха за сигурността на страната. Самата Сирийска „свободна“ армия е основана от Раед Ал-Асаад, чийто братовчед Муафак, е същият който строеше салафитски  мадресета в Родопите, организира онези шествия в Пазарджик, а наскоро го гледах в предаването „Господари на ефира“ за основаването на ислямски център в Люлин.

Не по-различна е и представителите на сирийската опозиция в България, оглавена от човек, който е бивш агент на Държавна сигурност, баща му е дългогодишен народен представител в сирийския парламент, а брат му е с обвинения за трафик на бежанци.Забавното е, че и останалите са такива, бивши раболепни и послушни изпълнители, кой бивш служител в посолствата, кой агент на мухабарат, кой ислямист, а днес се трансформираха  в опозиция.

Точно поради тази причина опозицията не владее нито един голям град в Сирия; същински Дамаск, Хомс, Хама, Латакия, Палмира и част от Алепо са под управлението на властите, Хасаки и Камишли са поделени между кюрдите и християнските милиции (които са на страната на властите), а Дер Езор и Ракка са в ръцете на Ислямска държава. Единственият голям град в ръцете на бунтовниците е Идлеб, който е … столицата на Ал-Нусра в момента. Владеят и няколко предградия на Дамаск, и няколко квартала в Алепо.

Затова тази война никога не е била за демокрация. И след нея няма да има демокрация. Никога не е имало в района. Повечето сирийци я приемат като война за оцеляване и съм сигурен, че си искат Сирия, такава каквато беше. Най-лошият мир е в пъти по-добре от война.

Демокрация? Всичко винаги е било за интереси

Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се повтарят, но поради непонятни причини човек така и не научава уроците от тях. Или може би не иска, когато не му изнася?

mossadegh_1

Да хванем машината на времето и да пропътуваме няколко десетилетия назад. Годината е 1953-та, а мястото е Техеран, Иран. По това време силният човек в персийската страна е Мохамед Мосадък, демократично избран премиер, който и до днес за много иранци си остава символ, далечен блян за светска държава. Мосадък завършва образованието си в Париж,  бил е изключително широко скроен и мечтаел за светска и икономически стабилна страна, която да бъде отделена от религията и да поеме по свой автономен път на развитие. Като средство за справяне с бедността, неграмотността и слабата инфраструктура той виждал в петролните залежи, които да послужат за изграждане на работеща индустрия. Затова Мосадък национализирал природните богатства и анулирал договорите за концесии с британските компании, които контролирали и като пиявици изсмуквали петрола, оставяйки трохите за иранската държава.

За Великобритания това е бил сериозен удар и те се постарали да използват политическите и колониалните си връзки за да наложат ембарго над Иран спрямо износа на петрол, като успели да го ограничат до минимум. Въпреки този икономически и политически рекет, Мосадък си оставал изключително влиятелна политическа фигура, популярна най-вече в големите градове и сред интелигенцията.

Великобритания и САЩ започват да нервничат и организират заговор, като ЦРУ стартира операция Аякс,  която има за цел да свали Мосадък от власт и да сложи марионетно правителство. Операция Аякс не е поредната теория на конспирациите, а исторически факт, официално разсекретен и признат от ЦРУ едва половин век по-късно, като детайли може да намерите както в Ню Йорк Таймс, електронни източници като Уикипедия, така и из цялото уеб пространство.

Американците вкарват агенти в Иран, които започват да насъскват религиозните и консервативни общества срещу Мосадък, възползвайки се от ниската популярност на светския и демократично настроен премиер сред тях. ЦРУ налива милиони долари за пропаганда, описвайки премиерът като диктатор и анти-религиозен комунист. Тогавашният шах-марионетка, Реза Пехлави, бил натиснат да свали Мосадък от власт, но безхарактерният монарх се страхувал от влиянието на премиера сред масите, които можели да предизвикат бунт, както и от законността на подобен акт, затова отказал. Западът увеличил натиска върху шаха, подкупвайки членове на семейството му, и така през август 1953-а, Пехлави страхливо бяга в Рим и оттам обявил свалянето на Мосадък. Последвали дирижирани от ЦРУ кървави демонстрации, митинги и сблъсъци между роялисти и антироялисти, като американците организирали палежи на джамии и внасяли масов хаос, който настроил религиозните общности срещу премиера. През това време западният алианс подкупил военните, които се намесили и нанесли удари срещу резиденцията на Мосадък, но той останал жив. По-късно той подал оставка. Основна фигура в свалянето на премиера бил Шабан Джафари, който заедно с тогавашния вътрешен министър Фазлолах Захеди, подписали нов договор за концесия със САЩ и Великобритания. Последователите и приближените на Мосадък били преследвани, жестоко малтретирани и екзекутирани. Нужно ли е да споменавам, че Джафари след ислямската революция бяга в Америка? 

Днес много анализатори отвъд океана признават, че изхвърлянето от власт на Мосадък е една от най-големите грешки на американската дипломация. Защото такава политика „управлявай-или-разрушавай“ в крайна сметка докарва аятоласите на власт в Иран…

Поуката? Петрол. Всичко се върти около него. Никой не се интересува от хората в района, а големите сили са готови да напоят земята с кръв, да качват и свалят управници, и в същото време да се показват из медиите и със загрижени лица, безчувствени стъклени очи, като малки деца, да обясняват как спасяват света и се борят срещу „лошите“.

–-

Половин век по-късно историята се повтаря. Башар Асад, завършил в Великобритания, застава начело на Сирия, давайки знак, че той е дори по-секуларистки настроен от баща си. Забранява бурките, спира социалните помощи на семейства с над три деца, извършва реформи, подпомагайки занаятчийството и производството, ограничава влиянието на имамите. В Сирия се произвеждаха местни марки телевизори, хладилници, лекарства и текстилни продукти, а страната се превърна в регионален лидер по износ на някои селскостопански култури. Сирия прие и  над 2 милиона иракски бежанци без да построи нито един лагер, като близо 500 хиляди от тях са иракски християни. Всичко щеше да е наред, ако Башар бе приел да стане васал и изпълнил саудитско-турския петролен проект, дирижиран от САЩ и ако се бе отказал от левантийските находища в Средиземно море.

В този проект обаче Сирия щеше да е просто посредник, безгласна страна. Вместо това Асад подписва споразумение с Иран и Ирак (дирижирано от Русия), което превръщаше Сирия не просто в свидетел, ами и в основен участник и разпределител на ресурсите в района, измествайки Турция от тази роля.  Впоследствие алауитът Асад е обявен за шизофреничен диктатор, използвал химическо оръжие срещу деца (номерът с химическото оръжие мина за Ирак и се опитаха да го пробутат и в Сирия) и тероризиращ собствения си народ.  Въпреки че бунтовниците са тези които разпорват хора и им ядат сърцата пред камери, те са тези които затварят в клетка 50 деца и ги изгарят живи, защото са християни, те са тези които използват жени за секс-робини, преди да бъдат заклани, те са тези, които ползват химическо оръжие, деца-войници, и те са тези, които крещят Алаху Акбар във всички техни клипове.

В пропагандата се включиха и хубавците от катарската телевизия Ал-Джазира, които на фона на демонстрации в подкрепа на Асад, бяха записали скандирания „Народът иска падането на режима“ от протестиращите на площада Тахрир в Кайро, и ги насложили така, че да изглежда, че протестът е против Асад. Нищо че знамената бяха с две зелени звезди, а не с три червени, каквито са флаговете на опозицията. Но това обиколи целия свят, или както казва Тери Пратчет, докато истината си обуе обувките, лъжата е обиколила света няколко пъти. САЩ, заедно с съюзниците си от С.Арабия и Катар, хвърлят милиони за пропаганда и настройване на сунитите срещу неверниците алауити и християни в Сирия.

Когато извадите карта и поставите находищата в района, постепенно целият пъзел се нарежда. Каква е ролята на Ердоган? Абсолютно същата като на Шабан Джафари преди малко повече от половин век. Случайност ли е, близостта на Ердоган с бившия лидер на талибаните Гулбуддин Хекматяр? Случайност ли е, че неговият син Билал е  петролен магнат, замесен с търговията в района, а интернет е залят с множество негови снимки, в които е в компанията на брадати екземпляри ? Случайност ли е, че изпадналият в истерия Ердоган заповяда да свалят руския изтребител, след като руснаците взривиха няколко петролни кладенци на ИД? Билал Ердоган официално заявява, че видите ли купувал петрола от кюрдите в Ирак, а не от ИД, а търгашите от иракски Кюрдистан послушно кимат с глава на твърденията. В отговор Русия веднага удари цяла редица тирове, пренасящи нефт за Турция, а бесният турски президент от яд и безсилие започва да обяснява на света, че руснаците са комунисти и че те са били тези, които купували петрола от ИД, и едва ли не, те са създали джихадистката организация. Доста нелогично обяснение, като се има предвид, че именно Ердоган е мюсюлмански брат с тесни връзки със саудитските управници, а и това обяснява неговата невъздържана реакция при свалянето на лидера на Мюсюлманското братство и вече бивш президент на Египет, Мохамед Морси. Турският политик стигна дотам, че нарече генерал Сиси с вече баналното „дикататор“, който незаконно свалил Морси, но и това си има своето обяснение. Сиси премахна преференциите, които имаше Турция при използването на Суецкия канал и прекъсна изгодната им търговия със Саудитска Арабия. Това накара Ердоган да използва пътищата и териториите на ИД, а финансирането им от Турция бе дори признато от американския вицепрезидент Джо Байдън.

12274247_761385810640146_5973402202110955148_n
Ердоган с лидерa
на талибаните Гулбуддин Хекматяр. 
Сега вероятно разбирате защо в Сирия е популярен рефренът „Ердоган-талибан, Ердоган-талибан!“

На всеки му е ясно какво представлява Ердоган. Ето какво заявява той: „Западняците обичат петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка на мюсюлманския свят.  Те са доволно от конфликтите, борбите и кавгите в Близкия изток.Повярвайте ми, те не ни харесват. Те се правят на наши приятели, но желаят смъртта ни. Те искат да виждат как умират нашите деца“. Ердоган също вярва, че мюсюлмани първи са открили Америка, а и също така, че османците са стъпили първи на Луната. Според него Хасан Челеби, османската човек-ракета, е извършил първия успешен пилотиран полет с ракета през 1635 г.   „Защо не вярвате на тези неща? Защото никога не сте вярвали, че един мюсюлманин може да направи такова нещо“, казва сърдито Ердоган, „Това твърдение не е нещо ново. Редица учени в Турция, както и в останалата част на света, се съгласяват с тези твърдения, и вярвам, че те са прави. НАСА вероятно е унищожила голяма част от веществените доказателства за успеха на османската авиация по време на мисията на Аполо 11, но ние ще се опитаме да намерим някакви останали такива, които са се запазили“. При атентатите в Париж срещу редакцията на Шарли Ебдо, турският президент заяви, че това е конспирация, извършена от европейците, за да очернят за пореден път мюсюлманите и не присъства в похода, организиран от европейските лидери. На всичкото отгоре, европейците сериозно смятат да вкарат ердоганска Турция в ЕС, при всичките коментари на техния президент за жените, забрадките и социалната мрежа Туитър, както преследванията срещу критикуващите го журналисти и осъждането на най-големия турски писател Орхан Памук. О, Европо, къде отиде стремежа ти за свобода на словото, еманципацията на жената и равенството, къде отиде светското ти начало? Или всичко ще бъде продадено за няколко тръби от Саудитска Арабия и Катар, които да минават през Ирак и Сирия и да бъдат разпределени от Турция? Това ли е бъдещето на Европа? Вкарването на шериат срещу петрол? Разрушаване на държави, неудобни управления и потапянето им в кръв?

Наистина ли светът е толкова стерилен и безчувствен? Разбира се, че всяка критика спрямо САЩ ще бъде маркирана като „комунистическа пропаганда“ и всеки стремеж да се покаже истината като „лъжи“. Може би е добре на място да отидете в християнските градове в Сирия и да видите какво се случва там. Не за да откриете истината, а да видите какво очаква Европа, ако продължава с лицемерната си политика и с толерирането на нетолерантна идеология и нейното използване за геополитически и икономически цели. Уроците от миналото не се научават.

Правото на избор

Преди повече от година бе създадена коалиция, чиято цел бе да удари Ислямска държава (ИД) в Сирия и Ирак. Създатели и водещи страни в тази коалиция са САЩ, С.Арабия, Турция, Катар, които са и основни обвиняеми в списъка на по-голямата част от сирийците за явлението „Ислямска държава“. Явно тези страни гузно искаха да прикрият съвсем ясните нишки, които водят до тях. Започнаха медийни изяви на техни лидери, като дори йорданският крал си стегна униформата и заяви, че щял да участва в бомбардировките над ИДИЛ. Явно притеснявайки се за славата им на подтисници на женските права, някои от съюзниците решиха да замажат този комплекс, показвайки как жена-пилот също ще участва в ударите. Но както се досещате това бяха холивудски трикове. Ислямистките групировки съвсем открито използват натовско и американско оръжие, а оправданието на коалицията обикновено е „ние ги дадохме на умерената опозиция, но поради това че те нямат подкрепа, попадат у джихадистите“. Това го чуваме вече повече от 4 години, още преди създаването на коалицията.

От една година гледаме тези кадри, в които се взривяват празни бараки в Сирия. В същото време ИД не се свиваше, а увеличаваше. Колко странно, нали? Ислямска държава бива бомбардиана и атакувана от най-богатите страни в света, но въпреки това процъфтяваше и извършваше престъпления, най-вече сектариански. Преди година ИД се разпростираше само в околностите на град Рака, която бе и нейна неофициална столица. След като коалицията започна маневрите срещу тях, предимно виртуални, брадатите чернодрешковци започнаха да се разширяват и да завладяват нови и нови територии, и то предимно в области, в които има сериозни природни и исторически богатства. ИД започна да контролира Дер Езор да продава петрол на безценица. На кого? На турски и саудитски тираджии. Джихадистите завладяваха територии свързващи Турция със Саудитска Арабия и ежедневно тирове прекосяваха тази територия. ИД стигна и до Палмира, древен арамейски град, в който са запазени някои от най-удивителните останки в света. С болка и мъка гледахме как взривиха два хилядолетни храма, сякаш това бе наказание и послание, което само ние сирийците може да разберем. Или приемате условията, или ще изтрием цялото ви историческо минало и цялата ви идентичност. Бе обезглавен и един от най-големите учени и директор на музеите в Палмира, Халед Ал-Асаад, но никой не спомена, че той е от т.нар. лоялисти.

ИД напредваше към Хама и Хомс, с явната цел да стигне до Латакия. Опасно наближаваше и Християнската долина, т.нар. Уади ал-Насара, където няколко християнски града бяха нападнати. В източната част на Сирия ислямистите пуснаха видео как затварят в клетка 50 християнски деца и ги изгарят живи. Нито една мейнстрийм медия не го отрази това, за разлика от удавеното дете от Кобане. Коалицията мълчеше и отново заявяваше, че бомбардират ежедневно ИД. Но дайте да погледнем какво представлява от сирийска гледна точка тази коалиция. Турция на Ердоган, който иска да постигне величието на Османската империя, същата която има незаличими исторически негативи спрямо сирийците – извърши геноцид срещу арменци, понтийски гърци, асирийци, кюрди, арабски християни, язиди – всички те днес, представляват значителна част от населението на Сирия. Да не говорим за териториалните спорове, заради французите, които разпокъсаха Сирия. Как мислите по-голямата част от сирийците приемат думите на Ердоган и участието на неговата Турция? Как един българин би приел намеса на Турция в България, с твърдението, че е било в името на демокрацията? Още повече, че туркменски единици „разпочистиха“ арменските квартали на Алепо и арменските градове в околията. Ердоган твърди, че удря ИД, а в същото време удря кюрдите. И не е ли подозрително, че основните противници на ИД са кюрдите и сирийските власти?

Но какво да кажем и за намесата на Саудитска Арабия? Страна, която се опитва да убеди света, че убийствата и кланетата над шиити е „добро“ дело, оправдавайки намесите им в Бахрейн и Йемен, както и финансирането на ислямистите в Сирия. Не е ли твърде нагло, старана, в която християнството е забранено и проявите му се наказва със затвор или смърт, и страна, която не позволява жените да карат автомобили, но ги кара да не си показват лицата, в която брутално и публично пребиват младо момче, заради коментари в Туитър, същата страна да се намесва в Сирия, в името на демокрацията? На всичкото отгоре, С.Арабия не иска да приема бежанци от Сирия, но затова „услужливо“ предложи на Германия да построи 200 джамии за горките сирийци на немска територия. Да напомням ли, че идеологията на ИД е салафизъм/уахабизъм, чиято родина е С.Арабия? Мисля, че с тази коалиция светът стигна до дъното по лицемерната скала.

Но какво представляват и „умерените“ бунтовници? Някой може ли да даде точна дефиниция на думата „умерен“ и кои по-точно са признаците, по които „умерен“ се различава от останалите? По дължината на брадата? По по-малкото викове „Аллаху акбар“? По по-малкото убийства над християни и светски хора? Колко християнски града оцеляха в териториите на „умерената“ опозиция? Нека някой да ги покаже на картата и да ги изброи. Колко християни, светски сунити и кюрди, алауити, друзи, черкези, язиди има в тази умерена армия? Това е важното, а не думата с имагинерно значение „умерена“, с която да замажеш очите на хората по света. И какво означава умерени бунтовници? Защо няма една такава единна армия, ами са много? Може би Сирийската свободна армия (ССА) е такава? ССА, основана от Риад Ал-Асаад, който е обучен в Саудитска Арабия, цялата му фамилия разпространява салафизъм, а неговия братовчед Муафак Ал-Асаад отваря ислямистко-салфистски училища в Родопите, и който организира онзи салафистски поход в Пазарджик? Това ли е умерената опозиция? Дори не крият, че две трети от техните лидери са членове на Мюсюлманското братство, а както знаете, сегашният лидер на Ал-Каида, Айман Ал-Зауахри, също е мюсюлмански брат. Оставям на вас да свържете логически точките и да си обясните дали това е „умерена“ опозиция.

Джошуа Ландис, който е специалист по близкоизточните въпроси, професор в университета на Оклахома, и съветник в Белия дом, заяви преди година, че по-малко от 5% от териториите на бунтовниците се управлява от ССА, или от т.нар. умерена опозиция. С това Обама и съратниците му си измиваха ръцете за въпросите, относно черните знамена и сектарианските убийства в териториите на т.нар. бунтовници. Днес, когато Русия навлезе във войната на страната на властта, същите говорители на Белия дом разясняват, че Русия удря умерената опозиция. Изглежда, че бунтовниците са някакви хамалеонски образувания, които си менят цвета спрямо ситуацията и интересите на техните спонсори. Ако се чудите защо има толкова много бунтовнически групи в Сирия, то вече знаете отговора. За пример давам бунтовниците от „Катаеб ал-Фарук“, които бяха основна бойна единица от ССА, но в момента, когато светът научи за престъпленията им в град Хомс, престанаха да ги броят за част от ССА. Така хамалеонски се меняха и останалите. Завладените територии се преписваха на ССА, а престъпленията се преписваха на джихадисти, които всъщност завладяваха и ограбваха. Град Идлеб пада в ръцете на бунтовниците, сайтът на ССА обявява, че са завладели почти цяла Северна и Източна Сирия, а същата карта ползват и ИД. В град Идлеб бяха разрушени двете най-големи църкви, но от ССА си замълчаха. Ясно е, че Сирийската свободна армия е фантом, чийто ръководители са настанени в пет-звездни хотели в Турция и Европа, а тяхното участие е предимно медийно.

След година въображаеми американски удари, ИД постоянно се разрастваше, разруши Палмира, стигна до Дамаск и Хомс, увеличи териториите си с над три пъти, а днес, след ударите на руските военно-въздушни сили, джихадистите панически бягат като плъхове, които се чудят в коя дупчица да се скрият. В момента се водят доста тежки сражения, С.Арабия и Катар увеличават доставките за бунтовниците (за умерените, разбира се!), а руснаците удрят стратегически позиции, като интересното е, че ИД се свива редом с „умерените“, които сякаш са като скачени съдове, и като налееш вода в единия, всъщност се пълни и другия съд. Ако посетите сайтовете на ССА в youtube и Facebook, ще забележите как знамето с трите звезди е кръстосано с черното знаме на Ал-Нусра и подобните. С това те показват всъщност тяхната принадлежност. В сайтовете на християнските градове, които следя с притеснение, се вижда откровено възторжената подкрепа за Русия и ударите им срещу Ал-Нусра, ИД, Ахрар Ал-Шам ,Ансар Ал-Шам и останалите хамалеонски създания, които дори не желаят да използват названието Сирия в техните абревиатури, заради християнските му корени. Който не вярва, може заедно и публично, в някоя голяма ТВ медия, да ги разгледаме и прочетем. Все още нямам и отговор на моето предизвикателство към БНТ и останалите медии, посолства и организации, а именно да се обиколят християнските градове и онлайн целия свят да види мнението на хората там. А не двама-трима да се появяват по телевизията и да лъжат за пари. През тези 4-5 години се извършваше буквално геноцид, който безсрамно биваше прикрит от медиите. Трябва поне за миг да се засрамят.

В момента единственият коз на т.нар. опозиция е персонификацията на проблема, т.е. връзването на Асад с всеки проблем. Сирия беше единствената светска арабска държава по конституция, а всички мюсюлмански и християнски празници бяха официални, като всяка религиозна група си имаше свои съдилища, тогава, когато се отнасяше за бракоразводни или наследствени права. Сирия бе приемник на бежанци, а не „износител“ на такива. В Сирия бяха приети без да се построи нито една палатка два милиона иракчани. Всички християни, предимно асирийци, от Ирак се спасиха в Сирия, около половин милион останаха там, а друга част замина в Швеция, където има голяма асирийска колония.
Когато имаш правото на избор между две страни, две идеологии, и заявиш, че ти предпочиташ светска страна вместо шериат и салафизъм, и че предпочиташ Сирия да си защитава правото да използва Левантийските находища, а не както искат САЩ, то да се използват само от Израел, тогава слабата страна не използва аргументи, използва персонификация. Асад е виновен за ИД. Нищо че ИД бе създадена в Ирак и тероризира населението, както в Ирак, така вече и в Либия, И нищо, че сродените на ИД терористични организации (със същите знамена) като Боко Харам, Ал Шабаб и подобните действат в Африка. Когато го споменеш аргументът е винаги един и същ – да, ама Асад е диктатор. А управниците на С.Арабия и Катар какви са? Демократи? Там има ли свобода на словото, религиозна свобода, равенство между половете, светски елементи? Кемал Ататюрк и редицата про-американски диктатори в латинска Америка, те какви са били?

Падането на Асад няма да разреши проблемите на Сирия. Това е илюзия, поддържана от С.Арабия и САЩ, а те много добре знаят, че ако има честни избори Асад ще ги спечели срещу разпокъсаната опозиция. Затова искат да го разкарат по-недемократичен начин. Искат да сложат пионка и да превърнат Сирия във васал на С.Арабия, Катар и Турция. Както и да накарат Сирия да се откаже от Левантийските находища. В момента Асад е по-необходим на опозицията и САЩ за да се прикриват престъпленията на бунтовниците. Всички престъпления се преписват на Асад. Включително и използването на химически оръжия. Именно поради тази причина, повечето сирийци застанаха зад Асад, а сред бунтовниците останаха предимно ислямисти и привърженици на Мюсюлмански братя, или хора, мразещи Асад, защото е от алауитското малцинство. Всички тези престъпленията и откровената сектарианската обособеност на опозицията, явната им сервилност и зависимост, накараха мнозинството сирийци да застанат срещу тях, въпреки желанието им за промени. Асад просто закрепи позициите си, а ако не бяха действията на оформената в чужбина опозиция, Асад щеще отдавна да е история. Ако САЩ бяха малко по-дипломатични и търпеливи, Асад щеше да бъде свален по естествен път, но сега те направиха обратното. Защото единствената армия, която реално се биеше срещу ИД, Ал-Нусра, туркменските/турски/ и чеченските бойци, бе Сирийската арабска армия. Затова и християните се бият под знамената на Дифаа ал-Уатани, а не с бунтовниците. Дори християните далеч на изток, в по-голямата си част асирийци, чрез групите МФС и Суторо, предпочитат да се бият заедно с кюрдите срещу бунтовниците.

В крайна сметка, от всичко това се възползва Русия, и тя стана по-предпочитан съюзник. Когато са вкарани в страната над 100 хиляди джихадисти, е нормално голяма част от хората да подкрепят структурите, борещи се срещу тях.
Парадоксалното е, че по-голямата част от сегашните привържениците на Асад са от интелигенцията, светските структури и малцинствата(християни, друзи и т.н.). Никой не иска да подкрепя диктатор, по-голямата част от сирийците бяха светско настроени, четяха и гледаха западна и американска литература и филми, и гледаха с недоверие на Русия. Днес е обратното, а САЩ да се сърдят сами на себе си за тази промяна. От Белият дом вероятно се червят от резултатите на Русия и с половин уста сипят обвинения, че били удряни „умерените“ бунтовници, тези, които така и никой не видя в Сирия, И които до миналата година специалистите от Белия дом сами твърдяха, че били по-малко от 5%. Днес, изведнъж се пръкнаха отново хамелеоните от Ал-Нусра и Ислямски фронт и пак станаха „умерени“.

Европа сериозно трябва да помисли кого да подкрепи. Трябва ли желанието и нуждите й за ресурси да бъдат за сметка на затриването на близка култура и налагането на пясъчна култура, която иска да унищожи Стария континент в самото й сърце? Винаги съм бил и ще си остана с десни политически виждания, но жалкото е че днес, точно светът на демокрацията, на културата, на която самият аз смятам, че съм част от нея, иска да превърне контролът на ресурси в монопол. А монополът е характерен за тоталитарните идеологии. Готовността на Запад да унищожи светска държава и да я замени с лесно управляем шериат ме разочарова. Разочарова ме повече от всичко. Това е все едно любимият ти човек да ти забие нож в гърба.

„Сирийските бежанци“

Вече десетина дни се върти едно пропагандно клипче по социалните мрежи и медиите, което уж трябва да обясни сирийската криза. То е толкова неграмотно направено, толкова е еднопосочно, нечестно и нагло, че няма как да не го коментирам.

Първо искам да посоча графиката показана на 4:09 минута, в която се твърди, че прирастът на сирийското население намалява, като целта е да внушат, че в арабските страни (вкл. и Сирия) раждаемостта е ниска:

syria1

Това със сигурност не е най-важната статистика, но искам ясно да онагледя как лесно може да се манипулират цифри, а с това и да се контролира мнението и реакциите на хората. Според горната статистика раждаемостта в Сирия прогресивно намалява от 2001 г. насам. Това обаче далеч не е така в реалност.  В тази статистика нарочно ви спестяват някои подробности. Като например, че едно от първите неща, които Асад направи след като постъпи в длъжност,  бе да разреши огромния проблем с този демографски взрив на страната, в която за последните три десетилетия населението се бе увеличило ТРИ пъти, и Сирия бе една от най-бързо нарастващите по този показател. За сравнение България в началото на 80-те бе с население от 8,5 млн, точно колкото Сирия, а днес е по-малко от 7 милиона. А Сирия преди войната бе 24 милиона:

Syria-demography

Точно поради тази причина през 2001 г. бе прокаран закон, чрез който семейства с над три деца губят социалните помощи и детски надбавки, както ще разберете от тази статия. Поради тази причина раждаемостта на Сирия спада, а и нека не забравяме, че през 2007г. близо 40% от населението на Сирия бе под 15 години. За съжаление това само спечели поредните антипатии, тъй като с най-бързи темпове нарастваше на консервативната и необразована част от населението.

А сега в този клип използват точно графика, само че забележете, от 2001г. насам. Да не говорим, че раждаемостта точно в някои арабски страни е особено висока.

Следващият кадър, който искам да посоча е в началото, където показват религиозните и етническите групи и страни в конфликта:

syria2

Забележете как е представено знамето на опозицията. То би трябвало да е зелено-бяло-черно с три червени звезди, но вместо това е показано класическото знаме, това с което се идентифицира властта, само че вместо две зелени звезди, тук звездите са три. Това само показва пълното безхаберие и абсурдната профанщина на създателите на клипа. Забележете отново:  представени са шиити, сунити, кюрди, но разбира се нищо не се споменава за християните. Тази тема е абсолютно табу за западните медии, вероятно с всички сили се опитват да прикрият някои очевадни факти, като например абсурдната липса на християни сред бунтовниците и т.нар. опозиция, поради което кара опозиционните активисти да плащат на хора като Джордж Сабра или Мишел Кило, или като на семейство Ибрахим и прочие. Всъщност това ми напомня и на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, в което се говореше за християните в Сирия, и някаква женица, пратена от опозицията, още първите ѝ думи бяха „Ами чи ти на християнити нищо им нема“, а после се оказа, че тя не е сирийка-християнка, ами майка ѝ е българка, а баща ѝ – сириец мюсюлманин.

Като споменах БНТ искам да посоча ужасяващите опити на медиите да представят, че всички бежанци са сирийци, а причината за бягството им е Башар Асад и Русия. Нищо че преди войната имаше над 3 милион бежанци в Сирия, предимно от Ирак, а властите не построиха нито една палатка, а приеха и интегрираха хората, сред които имаше близо половин милион иракски християни. И нищо, че според Евростат едва 20% от бежанците са сирийците:

the ten largest groups of asylum seekers in Europe:

Syria: 20.6 %
Afghanistan: 12.7 %
Albania: 8.3 %
Iraq: 6.5 %
Kosovo: 4.7 %
Eritrea: 4.3 %
Pakistan: 4.2 %
Nigeria: 2.9 %
Ukraine: 2.7 %
Somalia: 2.5 %

И тази статистика с 20% сирийци е доста съмнителна, тъй като хиляди сирийци алармират за иракчани, либийци и северноафриканци с фалшиви сирийски паспорти, като Европа старателно се опитва да ги представи като „сирийци“, вероятно за да прикрие кървавата баня след експанзията в Либия, както вече продължаващата второ десетилетие война в Ирак. За тях отново вероятно Асад и Русия са виновни. Тези три милиона иракчани бежанци в Сирия, се представят като сирийци в Европа. Нека позная, и за тях Асад е виновен, както и за войните в Сомалия, Либия, Йемен, Афганистан, както и за това че 80% (а и вероятно и повече) от бежанците в Европа НЕ СА сирийци. Но някои трябва да си измие ръцете.

Основната тема в сирийските страници в социалните мрежи е именно състава на сирийските бежанци, както и множеството терористи, клали и извършвали престъпления в Сирия, днес се снимат с децата си и се представят като „безпомощни“ бежанци на Стария континент. Ето ви и няколко познайници:

12046721_419570501572769_891895868384044021_n

syria3

А познахте ли този хубавец долу? Който бе препънат от унгарска журналистка, само дни след това се разбра, че е симпатизант на Ал-Нусра, а кюрдски сайт го разпозна като „терорист“, участвал в кланета над кюрди? След което Осама Ал-Мохсен си изтри профила със знамето на Ал-Нусра и си създаде нов профил, в който негови приятели продължават да наричат муджахидин!:

11218681_416394578557028_8316635046274892561_n

12003304_419098764953276_2420965584913400370_n

Разбира се сега наглото копеленце се прави на невинен и отрича всичко, а европейските власти няма да пропуснат да го ползват като медийна реклама, а и какво да се прави – всички бунтовници са такива…муджахидини…

Да се върнем към един от основните проблеми, разглеждани в сирийските социални мрежи – фалшивите паспорти. Непрекъснато се намират хвърлени паспорти покрай границите (в случая гръцката, снимката е пусната от гръцките гранични власти), а притежателите им после масово се представят за сирийци:

12038425_419559714907181_5532527451903692542_n

syria4

Но нека погледнем как изглеждат „сирийските“ бежанци като ще пусна и коментар на една от сирийките, живеещи в Австралия. То е на английски, но кадрите са красноречиви дори да не знаете езика:

12038315_417298431799976_4746209736110980137_n

Направих си и скрийншоти на прословутото предаване на БНТ – „Гласове на хуманността“, което имах щастието да не гледам, но будни приятели ми пратиха линк, в който да разгледам 2-часовия хумор и пропаганда. Кадрите са от първите 90 секунди, в което медиите за пореден път си показаха бруталния непрофесионализъм и аматьорщина. Нека ми отговорят, това сирийци ли са:

Екранна снимка (9)

Екранна снимка (10)

Екранна снимка (11)

Екранна снимка (13)

Предаването обаче е за сирийските бежанци. След 90 секунди вече заех, че ще ни залеят с глупости. Питаш се, абе тия хора виждали ли са сирийци преди това? Различават ли сирийския акцент от останалите? Дали ще ни отговорят на въпроса  познават ли сирийци в България, и колко от жените на тези сирийци са забрадени? Или пък защо 80% от бежанците са мъже, предимно млади мъже, а малкото жени са тежко забрадени. Или пък защо хвалят Турция, която вкара 100 000 главорези в Сирия, отваряйки границата, както и друг въпрос:  какви бежанци биха се настанили в северната съседка на сирийците и защо точно там са разположени основните сили на Ислямска държава, Ал-Нусра и Ислямски фронт. Но основнто: 80% от бежанците не са сирийци, но медиите ги представят едва ли не всички за сирийци. Сирийците почнаха да се шегуват, че сирийските бежанци са като сирийската опозиция/бунтовници. Там сирийците са малцинство.

И ако искате да помогнете да сирийците, това не е начина. Спрете С.Арабия, Турция, Катар и останалите да се гаврят със Сирия и сирийците. Коя култура предпочитате? Тази която извърши геноцид над арменци, понтийски гърци, асирийци и язиди, или тази която ги спаси от смърт и ги прие в собствената им държава? Онази култура, която забранява християнството, наказва друговерски проповеди със смърт, малтретира жените, или тази култура, в която мюсюлманските и християнските са официални държавни празници и в която малцинствата имат отделни съдилища?

Като споменах Саудитска Арабия, те не са приели нито един бежанец но за сметка на това е предложила на Германия да построи 200 джамии за бежанците… И аз си мислех, че това е поредната интернет шега, когато се оказа, че тези палячовци наистина са го предложили:

12002084_417035365159616_1124702400808710291_n