„Сирия – култура и цивилизация“ – Александър Саад

Чудесни думи за същността и културата на Сирия, написани от сладкодумния Александър Саад:

Трудно е в няколко минути да бъде описана държава наричана от археолози и историци „люлката на цивилизациите“. Както е казал сирийският поет Низар Каббани:

„Не мога да пиша за Дамаск без ароматът на жасмин да се увие по пръстите ми. И не мога да произнеса името му без устата ми да бъде изпълнена със сока на кайсии, нарове, черници и дюли. Не мога да си го спомня без хиляда гълъба кацнали по стените на моите спомени, и още хиляда гълъба поемащи на полет.“

И до ден днешен не знам как да опиша Сирия – държавата на хармонично съчетани контрасти, възхищаваща с прозрачно-сини морски брегове, плодородни земи, планини покрити с килими от зеленина, обсипани с маслинови дръвчета; земя, носеща горещия пясък на пустинята и хилядите замъци на рухнали цивилизации.

Затова разберете ме ако пропусна значимо събитие или просто един от хилядите факти, които свързват тази държава с цивилизационното развитие и напредък на човешкия род до ден днешен.

Реших да започна речта си с думите на френския археолог и директор на Лувара – Андре Паро, който без колебание заявява, че „Всеки човек има две родини, своята и Сирия“. Това са думите, които до ден днешен не само ме вдъхновяват със силата и истинността си, но и ме карат да се чувствам истински гражданин на света и наследник на не една велика цивилизация. Тези думи свидетелстват не само за културно-историческото наследство на Сирия, но още по-важно – за отношението на сирийците към всеки чужденец като към техен брат и сънародник.

Когато Марк Твен посещава Дамаск през 1860 възкликва, че „градът измерва времето не с дни, месеци или години, а с империите, които се въздигат и рухват пред очите му. Дамаск е вид безсмъртност.“ И как би могло да бъде по различно, след като Сирия е държавата, през която са преминали империите на Шумери, Асирийци, Финикийци, Вавилонци, Перси, Македонци, Римляни, Византийци, Османци и Араби. Държавата през която са минавали керваните от Мека за Дамаск и пътя на коприната от Китай през Палмира и Алепо. И нима не е на едно такова пътуване, когато Пророкът Мохамед отказва да влезе в Дамаск, казвайки, че „човек трябва да влезе в рая само веднъж“, а пътешественикът ибн Батута, оставайки без думи, прибягва до тези на своя марокански предшественик ибн Жубайр, който описва града като „украсен с цветя и сладки, ароматни билки, обграден с градини, както луната е обградена от сиянието ѝ“.

Не напразно Сирия е омагьосвала умовете на древните пътешественици и съвременни изследователи. Но може ли да се очаква друго от държавата дала на света най-старата азбука и първите музикални ноти познати на човечеството ни? Мястото, от което свети Павел започва да разпространява християнството в Европа, а в градове като Маалула все още може да се чуе арамейски, езикът на който е говорил самият Исус.

Как може да се опише Сирия – родината, както на кралица Зенобия – единствената жена войн дръзнала да се изправи пред величието на древен Рим, така и родината на четирима римски императори?

Сирия остава и държавата свидетел на епичните битки между Александър Велики и Дарий 3-ти, между Халид ибн ал-Уалид и император Август, между Ричард Лъвското Сърце и Салах Ад-Дин.

Затова не бива да се учудваме, че не веднъж възхищението към Сирия е пробуждало паметни жестове, без прецедент в историята. „Да целунеш почвата на родната земя е като да целунеш майчина ръка.“ – това са думите на най-запомнящия се папа в съвременната история на римокатолическата църква Йоан Павел 2-ри, който при посещението си през 2001 в Дамаск не само пада на колене и целува сирийската земя, но става първият папа в историята посетил джамия. Да, същата джамия на Омаядите, чийто покрив години наред са споделяли в молитва християни и мюсюлмани.

Свидетелството за високия морал, непредубеденост, гостоприемство на сирийския народ лежи не само в славното минало. Угарит, Апамея, Палмира, Римските мъртви градове, цитаделите на Алепо, Басра, Масяф, Жабар, Ал-Маркаб са не просто имена от славното миналото, а символи, които поддържат националното самосъзнание на съвременните сирийци и се превръщат в наследство, оставило изумителен отпечатък върху населението на модерна Сирия.

Историята продължава да става свидетел на любовта и гостоприемството на сирийския народ, който отваря границите на родината си, за да посрещне милиони бежанци от Палестина и Ирак. Именно тази отвореност донася на градове като Алепо титлата „кулинарна столица на близкия изток“ обединила арменска, черкезка, гръцка, еврейска, кюрдска и турска кухня. Именно тази отвореност се отбелязва ежегодно във Фестивалът на коприната, събиращ на едно място артисти, музиканти и танцьори от всички държави през които древният път е минавал.

Сигурен съм, че историята ще оцени сирийския народ с неговото културно, религиозно, езиково, наследство, без да се усъмни в силата и волята на един такъв народ да кове сам своето бъдеще, без чужда намеса и влияние.

И за поредeн път питам – „как може да се опише Сирия?“. И всеки път стигам до извода, че думите не достигат. Както е казал Джубран Халил Джубран „всички наши думи са само трохи, изронени от пиршеството на духа“, затова Сирия не може да бъде описана… тя само може да бъде усетена…

Александър Саад,
8.06.2013, София
e-mail: alexandersaad@hotmail.com

2 thoughts on “„Сирия – култура и цивилизация“ – Александър Саад

  1. Сирия е една богата страна, но в последните години се превърна в място на бунтове, войни и разрушения.Всички вече се изселват от там,понеже виждат че положението става все по критично.Имам прятели,които живеят тук от години, които ми разказват ужасни неща за страната си вече.Никога повече няма да се върнат там, дори не знаят какво е станало с имуществото им.Всяка страна си има своята културно-историческото наследство , но е важно да пазим и отношението на сирийците към всеки чужденец като към техен брат и сънародник, както казвате и ви, нека се поставим на тяхно място.Всеки един човек в даден момент има нужда от помощ.

  2. Pingback: „Сирия – култура и цивилизация“ – Александър Саад – Zahariada

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s