Еволюцията на въоръжената опозиция в Сирия

Демонстрациите през 2010г. в Сирия сякаш подканваха сирийците да излязат със съвсем справедливи искания за демократични промени и за създаване на по-демократична система. Уви, те завършиха преди още наистина да започнат. Защото всички обикновени сирийци станаха жертва на вътрешни и външни междуособици, породени от интересите на трети страни – Русия, САЩ, Иран, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Европа и др. Още в началото по-интелигентните сирийци  успяха да проследят откъде идва нишката на раздора и кои всъщност плащат на т.нар. въоръжени групи. В страната започнаха да навлизат добре подготвени бойци, с радикални и ксенофобски идеологии, които на практика яхнаха една изкуствено създадена революция, чиято цел бе разрушаването на инфраструктурата и икономическата независимост на страната. Страна, която имаше хиляди заводи, и бе една от най-производителните и продуктивни единици в региона. Но нека видим как постепенно истината излезе наяве, дори и за най-пламенните и истерични привърженици на т.нар. бунтовници или на Сирийската свободна армия.

2010 г. –  Още преди оформянето на т.нар. Свободна армия, започнаха да се случват странни неща. Бе приложена на практика познатата техника, която я видяхме и в бивша Югославия. В страната върлуваха банди, които отвличаха и убиваха хора в райони, в които имаше етническо разнообразие. Отгоре погледнато изглеждаше така, сякаш някой отвън целенасочено се стреми да подпали религиозен конфликт. Американските медии и катарската Ал-Джазира се обединиха и започнаха да ръсят холивудски кадри, в които „обикновени“ хора крещят „Аллаху акбар“ и „Башар я калб“ и се вайкат пред трупове и разрушени сгради. Започнаха взаимни обвинения, атентати в квартали, доминирани от някоя от религиозните групи, а постепенно големите медии започнаха да подклаждат омраза между сунити и шиити, между малцинства и мнозинство, между кюрди и араби.

Тогава се въртеше тезата, че частната фамилна армия на Асад, назована като „шабиха“, изтрепва мирно протестиращи хора, които искат демокрация. Въпреки че начело на бунтовниците, т.е. широко рекламираната Свободна сирийска армията, застана Риад Ал Асаад, чиято радикално настроена фамилия е позната на всички, но по-странното е, че в България нищо не се каза по този повод, макар и неговият братовчед- Муафак Ал-Асаад, да има български паспорт и да е е отговорен за ислямските училища в Родопите, както и за салафистките шествия в Пазарджик.

2011 г. –  Започнаха да се появяват и писъците на обикновените хора (предимно от малцинствата, а и не само) от действията на т.нар. Сирийска свободна армия. Много наблюдатели започват да се чудят къде е светската й част и защо никой от малцинствата (кюрди, християни, алауити, друзи, дори палестинци, както и много светско настроени интелектуалци) не я подкрепят. Появяват се клипове с ужасяващо съдържание, които самите „бунтовници“ качват. За да замажат положението и прикрият кръвопролитията, които бунтовниците извършват „между другото“ най-вече в малцинските градове, официалната опозиция обявява християнина Джордж Сабра за водач. Очевадна марионетка, която да хвърли пясък в очите на хората и да създаде илюзията, че действащите групировки са светски.

Медиите хвърляха обвинения само към едната страна, дори тогава, когато бе пределно ясно, че повечето опозиционери са чужденци (над 50 000 муджахидини вече действаха в страната), а финансово се поддържат от Саудитска Арабия и Катар – две уахабитски държави, които се управляват от деспотични фамилии, където малцинствата и жените нямат права, а положението на свободата на словото е особено тежко. И в които шериата е основа на съдебната им система. Да ви звучи като демокрация?

Опозицията тогава мъгляво мърмореше, че фундаменталните групировки  са малко, и Сирийската свобода армия се бие с тях. Дори започнаха с оправданията, че Асад ги е създал тези радикални групировки, едва ли не.

2012г. – Медиите вече говорят открито за гражданска война и с половин уста признават наличието на групировки като Ал-Нусра, като продължават добре изпипаната политика да подклаждат още повече религиозните сблъсъци между шиити и сунити. Ал-Джазира откровено се опитва да настрои всички сунити в арабския свят срещу „безбожника“ Башар, който има подкрепата на неверниците – алауити и християни (както и светските безбожници). Двама се бият, третият печели – такава е политиката на САЩ. След като е очевадно, че голяма част от бунтовниците не са сирийци, на опозицията не им остава нищо друго, освен да почне постепенно да обвинява шиитите  за кръвопролитията и да ползва оправданието Хизбула. Опозицията отчаяно се опитва да се представи като светска и да се разграничи от действията на „част“ от бунтовниците, като продължава да твърди, че не всички са фашистко-религиозни банди, въпреки доказателствата в противното.

2013г. – Никой вече не споменава марионетката Сабра за лидер на опозицията. Вече на всекиго е ясно, че всички въоръжени бунтовници са ислямисти, повечето от които не са сирийци. Никой вече не може да обясни кой с кого воюва и какво иска. Получават се резултатите, които кукловодите са целели – крайно разделение, дълбоки бразди, страх и непримиримост от едната и другата страна, непрекъснати обвинения един срещу друг, както и сляпо вярване в собствената правотата, в делението на добрите и лошите. Всяка страна иска да се представи като жертва, всячески се опитва да докаже несправедливостта и жестокостта, а после да оправдае действията си. Вече дори и привържениците на опозицията признават, че бунтовниците, не са това, за което са били преди представяни.–

Нека разгледаме основните въоръжени бунтовнически групировки в Сирия и да си зададем простия въпрос: коя от тези групировки искат демокрация и светска държава? И още: Има ли такава? Кои групировки САЩ финансира (нека посочат), когато твърдят, че пращат помощи за тях? Възможна ли е демокрация или нормален диалог с която и да е било от тях? Има ли една групировка, която не е нападала християнски, друзки, алауитски или кюрдски населени места? Но да ги представим:

  • ИСЛЯМСКИ ФРОНТ

В състава на Ислямския фронт влизат около 11 въоръжени радикални групировки, като общият брой на бойците е около 50,000-60,000. Всички групи  са обединени от една и съща идеология – салафизъм, налагането на шериат и създаване на ислямска държава, както и отхвърляне на представителната демокрация и светската държава. Първоначално най-силна група сред тях е Ахрар Ал-Шам, но постепенно главната роля се поема от друга група – Джейш Ал-Ислам (Армията на исляма), която представлява почти половината от Ислямския фронт, действа предимно в района около Дамаск и е финансирана директно от Саудитска Арабия. В Джейш Ал-Ислам има много чуждестранни бойци, включително и инструктори от Пакистан и Саудитска Арабия. Тази армия безпощадно навлиза и избива предимно в християнски, друзки и палестински населени места. Действа с Ал-Нусра и Свободната сирийска армия. Вече споменатата Ахрар Ал-Шам е втора по-големина група, съставена е предимно от сирийци, като говорители представят групата като джихадистко-салафитска, но само в рамките на страната. Един от лидерите, Абу Халид Ал-Сури, пък е представител на сегашния водач на Ал-Каида Айман Ал-Зауахири. Групата действа около Идлеб и Хама. Третата по значение са действащите около Алепо бригади Ал-Таухид. Те се финансират от Катар и имат връзки с Мюсюлманските братя. Голяма част са чужденци. Други групи, членове на Ислямския фронт са бригадите Сукур Ал-Шам (които се опитват да ги представят като по-малко радикални от останалите) и Ансар Ал-Шам – и двете работят дружно с Ал-Нусра и Сирийската свободна армия. Както вече бе споменато – всички искат шериат (под който напомням държи друговерците да плащат джизя, т.е. религиозен данък, или избират да бъдат убити, или да приемат салафизма), и отхвърлят демокрацията като идеологическа система.

Коя от горепосочените групи ви звучи добре да ви управлява?

  • АЛ-НУСРА И ДИРЕКТНО СВЪРЗАНИТЕ С АЛ-КАИДА ГРУПИ

Това са най-крайните джихадистки и фундемантални групировки, чиято идеология е най-крайна сред и без това крайно радикалните бунтовници в Сирия. Директно се финансират от Саудитска Арабия, стремежите им са свързани с налагането на световен ислямски халифат, установяване на шериат като закон, уахабизъм и салфитски джихадизъм. Всички тези групировки са обявени за терористични, като най-голямата сред тях е Ал-Нусра, под чийто черен флаг се бият над  20,000-25,000 бойци. Това е най-силната и най-успешна бунтовническа група, която винаги се бие редом със Сирийската свободна армия, въпреки опитите на много медийни дейци да прикрият този факт (в началото ги споменаваха като малка група от 2000-3000 човека). Безкрайно нетолерантна към всички не-сунити и не-салафити, Ал-Нусра е бранш на Ал-Каида, чийто лидер Ал-Зауахири е и Мюсюлмански брат. По-голяма част от тях са чужденци, като има цели фракции, като Джейш Ал-Мухаджирин уа Ал-Ансар, чийто бойци са изцяло чеченци, кавказци или турци. Много от тях са ветерани от войната в Афганистан, където също бяха вкарани десетки хиляди муджахидини. Сред тези екстремистки бойци са и ливанската салафитска групировка Джунд Ал-Ислам, както и бригадите на Абдуллах Азам, които бяха ръководени от покойния саудитски джихадист Маджид Ал-Маджид.

ДААШ – съкр. от Ислямска държава на Ирак и Шам (т.е. Сирия)

ДААШ е странна фракция на Ал-Каида, основана в Ирак, чиято цел е да създаде чиста ислямска държава, в смисъл „изчистена“ от шиити и други малцинства. Някои я определят като най-силната група в северо-източна Сирия, която от една страна се бие с правителствените сили, а от друга – със Свободната армия. Целите й са все още не много ясни, както и взаимоотношенията й с Ал-Нусра, с които са били едно цяло.  И докато в Ал-Нусра има и сирийци, то ДААШ е изцяло съставена от чужденци, а много анализатори я определят като най-радикалната група в Сирия.

И от тези групи да виждате някоя демократична или нормална такава?

  • СИРИЙСКА СВОБОДНА АРМИЯ

Стигаме до официалния представител на опозицията в Сирия, а именно т.нар. Сирийската свободна армия. В началото под нейния чадър се бият всички изброени по-горе въоръжени сили, сега е вече като отделно, но все още много неясно звено. Интересно е как медиите на запад искат да представят Свободната армия като светска опозиция, въпреки че повече от 2/3 от нейните „висши“ командири официално са свързани с Мюсюлманските братя. А в момента лидерът на ал-Каида е именно Мюсюлмански брат. Непрекъснато се разпространяват и лъжи, че сред бойците има и християни, друзи и т.н., но това са само ПиАр кьорфишеци. По названията на отделните им фракции, много лесно ще се разбере каква идеология всъщност имат те.

Сред най-големите и влиятелни фракции (според някои данни най-голямата фракция, близо 20,000 бойци) бяха бригадите Фарук, кръстени на приближения на Мохамед, Умар ибн-Ал Хатаб, един от четиримата велики халифи. Звучи много светско, нали? Тяхното вляние започва да спада, за сметка на по-крайните ислямисти. Същите тези бригади Фарук започнаха яростно преследване на християните в Хомс, като изгониха от града близо 90% от тях. Ислямистът, чийто кадри как яде сърцето на един алауит обиколиха световните мрежи, е също член на Фарук. На думи се представят като умерени ислямисти, а в действията си по нищо не се различават от останалите.  Друга голяма група е Лиуа’а ал-Умма – ръководена от либийски „умерен“ джихадист Махди Ал-Харати. По негови думи повечето бойци са сирийци, въпреки сведенията за точно обратното и за наличието на над 5000 тунизийци, алжирци и либийци в групировката. Още една от фракциите е Туркменски бригади, съставена изцяло от сирийски турци ( а и само от турци), за които се знае, че се финансират директно от хора на турския премиер Ердоган.

ДРУГИ

Има още много малки военни и партизански групички, общо взето с една и съща идеология, като ту отиват да се бият за някоя голяма формация, ту се разпръскват след това. Такива групи са например Шухада’а Сурия, които само им видите емблемата и знамената, ви става ясно каква идеология преследват. Те се описват като умерени и светски, но на бойното поле се бият заедно с джихадистите.

–––––

Както виждате, опитвам се да намеря някоя светска военна формация от т.нар. бунтовници и борци, но не успявам да открия такава, която да има дори малки намеци или невидими симптоми за демократична идеология. Сега може би много биха най-накрая разбрали защо 99% от светското население, от светско настроените сунити, от християни, алауити, друзи, голяма част от палестинци, черкези, кюрди и т.н. не заемат страната на т.нар. опозиция и се страхуват от горе-посочените военни единици.

След седмица ще се проведе мирна конференция в Женева, която ще се опита да разреши кризата в Сирия. Питам се, с коя фракция е възможно да се разговаря, коя всъщност група европейците биха искали да имат в страните си, коя група се вписва в демократичните и светски ценности, които така неистово опозицията твърди (но само пред западните медии), че преследва? Защо никой не иска да изпрати международен голям екип, който он-лайн, с камери, директно да се вземе мнението на хората в Сирия?

Много ми се иска да съм опозиция, горещ привърженик съм на демократичните ценности, но само безкрайно неориентиран човек може да застане зад тези нетолерантни и джихадистки въоръжени банди в Сирия.

One thought on “Еволюцията на въоръжената опозиция в Сирия

  1. Напиши какво е положението в кюрдските региони, наскоро обявиха автономия, но тук нищо ново не се чува за това събитие от „новинарските“ агенции.
    Какво е положението на хората в обсадените градове? Кой не ги пуска да излязат от там, редовната армия или терористите ? Излезе информация, че гладуват и дори са изяли един лъв от зоопарка в някой от тези градове.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s