Власт, опозиция и марионетките в Сирия

Преди няколко седмици разговарях със сириец, завършил образованието си с моят баща в България. Бил е затворен в политически затвор след като се завърнал в Сирия през 1982 г. и престоял там цели 13 години. Едва през 1995 г. е бил пуснат. Причината? Бил е опозиция и е основал опозиционна партия. Самият той е доктор на икономическите науки. Такива истории  в Сирия можем да чуем и вероятно е имало хиляди подобни. Този човек и до днес е лидер на една от опозиционните партии, но не е признат нито от САЩ, нито от С.Арабия, Катар или Турция, т.е. от основните спонсори на т.нар. „умерена опозиция“ и затова не бе поканен в разговорите в Женева, нито той, нито подобните като него. Въпреки че те са светска опозиция, желаят светска държава, с демократични закони и избори, и са твърдо против въоръжената опозиция, т.нар. бунтовници, както и против намесата на която и да е от държавите от Персийския залив.  Интелигентен човек, с истински демократични и мирни убеждения, но понеже никой няма интерес от такива като него, никой и не го подкрепя, и съответно той остава просто една политическа безгласна.

Но нека се огледаме наоколо и да разгледаме останалите държави в района. Нима няма политически затворници в Турция, С.Арабия, Катар, Кувейт? Нима там не се вкарват журналисти и писатели в затворите, заради нещата, които пишат, нима не бяха съдени дори автори като Елиф Шафак и Орхан Памук? Нима няма политически убийства, като това на Ергюн Пойраз, разкрил фалшивата диплома на Ердоган? Нима не бяха затворени секуларисти в Тунис, при това след промените? Нима ситуацията е розова в следвоенните Либия, Ирак, Йемен, Афганистан, т.е. в страните, в които имаше западни интервенции? Нима не се осъждат на смърт хора в С.Арабия и Кувейт за twitter коментари като тези на Раиф Бадауи, нима не се екзекутират жени, политически дейци, нима не се осъждат непълнолетни като Али ал-Нимр и Дауд ал-Махрун, които бяха осъдени на смърт чрез разпъване на кръст и то заради това, че са участвали в протести? Нима в тези страни малцинствата не са подложени на брутални жестокости и дискриминация? Нима не бяха екзекутирани шиитски духовници в С.Арабия, които пледираха за повече права, нима не бяха бомбардирани градове на кюрди в Турция? Нима положението на суфите и атаките срещу тях в Северна Африка е приемливо? Нима убийствените атентати срещу християните в Пакистан, Египет и Ирак не притесняват никого?

На фона на цялата политическа какафония, въпреки явните прегрешения на сирийския режим, Сирия бе най-светската държава в региона, страна, която даде съвсем равни права на всички малцинства, включително и това, че християнските празници бяха официални държавни, а християните имаха собствени съдилища. Парадоксалното е, че „арабската пролет“ в Сирия пристигна точно в момент, в който страната действително се променяше, развиваше и се отваряше към света. Грешките на този режим са безспорни, но те са в пъти по-малко от тези на бруталните средновековни, нетолерантни култури от Персийския залив, и Сирия беше в културно отношение десетилетия пред тях, както и пред северноафриканските държави. Причините за липсата на свобода на словото, пряка демокрация, за наличието на дискриминация към жените и  малцинствата, за наличието на мудна и подкупна бюрокрация, за изискванията за сервилно и послушно подчинение на звената в йерархията – всичко това в една или друга степен съществува в целия регион, в целия арабски и ориенталски свят в една или друга степен.  Ще го кажа направо, колкото и да не са съгласни останалите араби: Сирия показваше най-малка степен от всички горни категории и за мен бе най-нормалната страна в района.

Проблемът на целия район не е в това кой управлява в момента, а е в начина на мислене. Арабската пролет докара религиозни партии на власт в Тунис, Мароко, Египет и Либия. Бяха сменени диктатори, дойдоха мюсюлманските братя на Морси в Египет и на партията Еннахда в Тунис. Ситуацията в Либия и Ирак се влошиха и в тези страни е пълен хаос. Съществена промяна на практика няма, дори нещата станаха в пъти по-зле. Атентатите се увеличиха многократно, сигурността стана нулева. Просто се смениха имената и се сложиха по-послушни такива.  Което ще рече, че вината е в начина на мислене в арабския свят, както и в начина по който Запада третира и гледа на този район. За Запад това е район с ресурси и потенциални клиенти, нищо повече. За арабските лидери, това са възможности за трупане на печалба и власт. Повече от ясно е че за да има промяна двете парадигми трябва да се променят и да намерят общи гледни точки в името на бъдещето. Провалените държави в ориенталския свят са причина за огромния бежански поток, а той, неспособен да интегрира в Европа, е способен да срути нейните устои. „Брекзит“ и излизането на Обединеното кралство от ЕС е просто първичен симптом, тъй като британците взеха това решение най-вече заради емигрантския проблем и твърде либералното отношение на Европа. Тоест, проблемите в Близкия изток сериозно резонират в Европа и тя също започна да се тресе. Споровете с Русия, проблемите с разпределението на ресурси са безсмислени в дългосрочен план и в края на краищата всички ще излязат губещи.

В този ред на мисли войната в Сирия никога не е била за демокрация или за добруването на сирийския народ. На никого не му пука за него, видно е, че става въпрос за свалянето на режим и слагането на марионетка, която да слугува на С.Арабия, Катар и Турция, които да раздвижат този прословут поток, който да снабдява Европа с петрол и газ. Сами преценете кое е по-изгодно за Сирия, да приеме този проект и да бъде просто транзитна страна или тя да е движещата сила, управляваща кранчето за Европа, чийто тръби да идват от Ирак и Иран. Може би ще е по-рационално като се дискутира войната някой да извади точните цифри колко ще спечели Сирия от единия поток и другия , и тогава да се говори. Хората там загиват заради тези цифри, както и заради наивността на човек да позволява да бъде управляван чрез различни измислени идеологии.

Но след като споменахме идеологии, нека се разходим и сред въоръжената опозиция в Сирия. Мохамед Алуш е един от  основните делегати и представители в Женева, настоящ ръководител на „умерената“ група със светското название „Армия на исляма“ (Джейш ал-Ислам),и братовчед на убития основател на тази група, Захран Алуш. Идеологията на тази групировка е отричане на демокрацията и исканията им са да основат ислямска държава, базирана на шериат. Същите искания искат и останалите групировки като Ахрар ал-Шам и Ансар ал-Шам, а това го пише дори в уеб-страниците им. Бащата на Захран е радикален религиозен клерик в Саудитска Арабия, а групата му не е само представител на опозицията в Женева, ами и официално се финансира от С.Арабия.

САЩ даде 23 милиона на т.нар. „Бели каски“, за които казват, че са спасили живота на над 40000 души в Алепо. И когато същите тези „Бели каски“ пращат техния лидер и основател Раед Ал-Салех за да получи хуманитарна награда, присъдена на тази група, САЩ му отказва виза, тъй като е бил заплаха за сигурността на страната. Самата Сирийска „свободна“ армия е основана от Раед Ал-Асаад, чийто братовчед Муафак, е същият който строеше салафитски  мадресета в Родопите, организира онези шествия в Пазарджик, а наскоро го гледах в предаването „Господари на ефира“ за основаването на ислямски център в Люлин.

Не по-различна е и представителите на сирийската опозиция в България, оглавена от човек, който е бивш агент на Държавна сигурност, баща му е дългогодишен народен представител в сирийския парламент, а брат му е с обвинения за трафик на бежанци.Забавното е, че и останалите са такива, бивши раболепни и послушни изпълнители, кой бивш служител в посолствата, кой агент на мухабарат, кой ислямист, а днес се трансформираха  в опозиция.

Точно поради тази причина опозицията не владее нито един голям град в Сирия; същински Дамаск, Хомс, Хама, Латакия, Палмира и част от Алепо са под управлението на властите, Хасаки и Камишли са поделени между кюрдите и християнските милиции (които са на страната на властите), а Дер Езор и Ракка са в ръцете на Ислямска държава. Единственият голям град в ръцете на бунтовниците е Идлеб, който е … столицата на Ал-Нусра в момента. Владеят и няколко предградия на Дамаск, и няколко квартала в Алепо.

Затова тази война никога не е била за демокрация. И след нея няма да има демокрация. Никога не е имало в района. Повечето сирийци я приемат като война за оцеляване и съм сигурен, че си искат Сирия, такава каквато беше. Най-лошият мир е в пъти по-добре от война.

2 thoughts on “Власт, опозиция и марионетките в Сирия

  1. Живеейки не само в България, но и в южен Ливан, напълно споделям мнението Ви за ситуацията в Сирия и света, като цяло! Искрено съжалявам, (макар добре да си обяснявам защо), че нито една официялна медия не дава трибуна на подобни правдиви анализи…

  2. Генерално ще се съглася с повечето от анализа , но никъде не се споменава че проблемите са започнали след като започнаха големите приватизации в Сирия … Смятате ли че са били правилни? Не породиха тези приватизации повече проблеми в сирийското общество ? Искрено питам , понеже съм прочел това твърдение в друг анализ за Сирия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s